Псориазисът е автоимунно заболяване с неблагоприятна комбинация от фактори на генезиса с повтарящ се курс, различни фенотипове, клинични сортове и възможното откриване на различни едновременно подложени на хронични заболявания. Според литературата разпространението на псориазис на света е 4–7%.
Според К. Райх леките форми на заболяването, които засягат по-малко от 3-5% от областта на тялото и не дават значителни промени в имунния статус на пациента, изискват само локално лечение. Псориазисът на умерения и тежък курс е системен, възпалителен процес, което води до развитието на съпътстващи патологии или влошаване на тях и самите те имат огромно влияние върху здравето и качеството на живот на пациента.
Проблемът с лечението на псориазис не губи своята релевантност и въпреки появата на нови съвременни методи на лечение, остава трудна задача, изискваща олицетворен подход.
За лечението на псориазис има богат избор на локални и системни лекарства, повечето от които моделират имунната система. При избора на персонифицирана терапия, разпространението и тежестта на псориазиса, етапът на процеса, неговата клинична форма, както и отношението към самия болест на пациента се вземат предвид. И така, с локализацията на обривите в отворените зони на кожата - лицето, косматната част на главата и четката, болестта оказва значително влияние върху качеството на живот и причинява тежки психо -емоционални преживявания. Според изследването на G. Krueger et al. (2001), 40% от пациентите с псориазис са били разочаровани от неефективността на полученото лечение, а 32% са считали лечението недостатъчно.
Системна терапия на псориазис
Системните глюкокортикоиди в таблетна форма са изключително редки във връзка с множество странични ефекти. Въпреки това, като лекарството „линейка“ за стабилизиране на псориатичния процес с прогресивен стадий, еритродермата е препоръчително да се използва продължителни системни глюкокортикоиди за интрамускулно приложение под формата на кратки курсове. Подобен подход към терапията избягва неблагоприятните странични ефекти.
Повече от 40 години при лечението на псориазис се използва метотрексат. Механизмът на неговото действие е свързан с инхибирането на дихидрофолатередустаза, който превръща киселината дихидрофолен в тетрахидрофолен и е донор на прости въглеродни групи в синтеза на пурин нуклеотиди и тимидилат, необходим за синтеза на ДНК. В тази връзка едновременната цел на фолиевата киселина помага да се избегне метаболитна анемия.
Циклоспорин, ацикличен полипептид, изолиран от гъбичките толипокладий инфлатум GAMs, има имуносупресивен ефект чрез потискане на активността на Т клетки и намаляване на тяхната антигенна чувствителност поради имунната система. Лекарството има висока ефективност при лечението на често срещана бавно течаща псориазис, псориатична еритродермия.
От 1997 г. ароматни ретиноиди от второ поколение се използват за лечение на огнеупорни форми на псориазис, основата на химическата формула на която е ацитиретин. Лекарството инхибира пролиферацията на клетките на епидермиса, нормализира процеса на кератинизация, има имуномодулиращ ефект. Ефективността на продукта зависи от дозата: по -високите дози водят до по -бърза разделителна способност на псориатичните обриви.
Сравнително наскоро се появи нова група лекарства - биологични лекарства, които включват рекомбинантни протеинови вещества, синтезирани от биотехнологични от живи клетки на животни, растения и микроорганизми. Показанията за предписването на биологични лекарства са тежки форми на псориазис, резистентни към други системни лекарства.
Лечението на умерени и тежки форми на псориазис (повече от 10% от повърхността на тялото) се провежда, като се вземат предвид условията, при които пациентът има няколко хронични заболявания като метаболитен синдром, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, безалкохолен мастен черен дроб и липидни метаболитни разстройства. Според статистически проучвания такива условия за псориазис се наблюдават по -често, отколкото при обща популация. По този начин, при лечението на псориазис е необходимо да се вземе предвид рискът от странични ефекти от текущата системна терапия, съответно, състоянията, при които пациентът има няколко хронични заболявания, които се откриват поотделно при всеки пациент. Всъщност някои фармакологични лекарства могат да повлияят негативно на сърдечно -съдовите и метаболитните съпътстващи заболявания. Връзката между псориазис и сърдечно-метаболитни разстройства има важни клинични последици. Първо, системната терапия на псориазис може да повлияе негативно на метаболитните съпътстващи заболявания, особено в случай на непрекъснато и продължително лечение. По -специално, метотрексатът трябва да бъде предписан с повишено внимание при затлъстяване, захарен диабет, а не алкохолно мастно чернодробно заболяване поради увеличаване на риска от чернодробна фиброза. Циклоспоринът или може да причини външния вид или да влоши хода на артериалната хипертония, да засили инсулиновата резистентност и да повлияе на метаболизма на мастните киселини, има токсичен ефект.
Ацитротинът също насърчава хипертриглицеридемия и/или хиперхолестеролемия. По този начин, когато провеждате пациенти с псориазис, е необходимо да се вземат предвид всички данни.
Специално място в лечението на псориазис се дава фототерапия. Положителният ефект на ултравиолетовото лъчение върху кожата е свързан със селективното инхибиране на Т-клетките на имунитета. Според литературата се разграничават следните области на действието на фототерапията: противовъзпалително, изкуствено инхибиране на имунитета и анти -масив. Ефектът на ултравиолетовите лъчи върху имунитета е свързан с дълбочина на проникване. UFB лъчите засягат епидермалните кератиноцити и лангерганските клетки, UFA лъчите проникват в по -дълбоки слоеве на кожата и имат ефект върху дермалните фибробласти, дендритни клетки и клетки на имунната система. Положителният ефект на ултравиолетовото лъчение се дължи на апоптоза на Т клетки, намаляване на броя на клетките на Лангерганите, промяна в цитокините, растежните фактори (EGF, VEGF), адхезията и невропептидите. Целта на фототерапията е препоръчителна за общ кожен процес.
При лечението на псориазис се използва фотохимотерапия (терапия с куршуми)-комбинираната употреба на ултравиолетови лъчи на дълги вълни (UFA) (320–400 nm) и фотосенсибилизатор (8-метоксипсорален). PUVA-терапията е един от най-ефективните методи за лечение на псориазис, рецептата му е препоръчително с обикновен вулгарен и ексудативен псориазис, упорит курс на заболяването, тежка инфилтрация. Лечението се извършва съгласно методологията на 3- или 4-ракови облъчване на седмица, средно курсът е 20-30 процедури.
Понастоящем селективната фототерапия комбинация от вълново излъчване (280–320 nm) е загубил позицията си и се предписва все по -малко за лечение на псориазис. Индикацията за неговата цел е псориазис, характеризиращ се с образувания с ниско съдържание на възпалени клетки.
Терапията с теснолентова UFB с пика на емисиите при дължина на вълната 311 nm при висока терапевтична ефективност е сравнима с терапията на куршума, но за разлика от него не изисква използването на фотосенбилизатор. Извършва се съгласно методологията на облъчване от 3-5-ракета седмично с курс от 20-30 процедури.
За лечението на ограничен вулгарен псориазис в стационарен стадий, високоефективната терапевтична техника е екзиминарен лазер, който позволява да се достави монохроматичната светлина с висока интензивност на дължината на вълната от 308 nm само до засегнатата област на кожата.
Местна терапия
Доста голям избор от местни продукти за лечение на псориазис включва, по -специално традиционните мехлеми, съдържащи катран, нафталан, ихтиол и салицилова киселина.
При избора на локална терапия е важен индивидуален подход, от който ще зависи спазването на пациента с псориазис. Така че, поради козметичната невъзможност за лечение, 40% от пациентите не отговарят на дестинацията.
Ефективността на локалните кортикостероидни лекарства при лечението на псориазис се основава на изразените им ефекти върху модулирането на имунитета и намаляване на възпалението на тъканите. Действието е свързано с механизма на комплекса от хормони и рецептори, който прониква в сърцевината на целевата клетка и увеличава експресията на гени, кодиращи синтеза на пептиди, инхибиращи активността на фосфолипазата. Този механизъм води до намаляване на образуването на медиатори на възпаление от фосфолипидите. Комбинираните кортикостероидни мехлеми и кремове със салицилова киселина са особено предпочитани. Локалните кортикостероидни препарати не са показани за продължително непрекъснато лечение и предполагат комбинирани и ротационни схеми, тъй като продължителната употреба може да доведе до развитие на странични ефекти, като атрофия на кожата, хипертрихоза, телангиектазия, стероидна акне и потисничество на надбъбречната функция.
Синтетичните аналози на витамин D3 се утвърдиха добре като високоефективни средства срещу псориазис. Най -известните от тази група са Калципотриол. Принципът на действие на лекарството се основава на ефекта на омекотяване на кератинизирана кожа с витамин D3: Той инхибира пролиферацията на кератиноцитите и моделира диференциацията на кожата, а също така има имуномодулиращ ефект, по-специално намалява експресията на IL-2 и информацията. Калципотриолът има кумулативен ефект и следователно терапевтичният ефект се наблюдава след 1-2 седмици. От началото на лечението.
За разлика от локалните стероиди, е възможна дългосрочна употреба на тази група лекарства. За да се постигне максимален терапевтичен ефект, е възможна комбинираната цел на калципотриол и локални стероиди.
Действието на локални калциневринови инхибитори (Takrolimus и Pimecrolimus) е свързано с блокирането на сигнална трансдукция на Т-лимфоцити чрез инхибиране на калциневрин. Най -препоръчително е да предпишете тази група лекарства в случай на локализиране на обриви на лицето, тъй като те нямат такива странични ефекти като локални стероиди.
Стойността на използването на смекчаващи агенти при лечението на псориазис не е под съмнение: те омекотяват кожата, намаляват пилинг и сухота, засилват хидратацията му, особено след ултравиолетова експозиция; допринасят за намаляване на сърбежа. Най -големият ефект се постига при нанасяне на мокра кожа след контакт с вода (баня, душ). Използването на смекчаващи агенти при сложната терапия на псориазис намалява общата цена на лечението в резултат на постигане на стабилизиране на заболяването и появата на ремисия в по -кратки периоди, което помага да се намали престоя на пациентите в болницата.
По този начин проблемът с лечението на псориазис запазва своята релевантност и остава цялостна задача, насочена предимно към персонифициран подход към терапията, от който ще зависи спазването на пациента с псориазис и проспективно провеждане на пациенти, като се вземе предвид коордитоността.